„Приумиците на съдбата„ -Геновева Диманова - 23.01.2023 г.
Днешното събитие е част от дейността на училището по Национална програма „Осигуряване на съвременна, сигурна и достъпна образователна среда“, Модул 4 „Библиотеките като образователна среда“, с което стартираме дейностите по програмата.
Чрез Националната програма ще се обогати училищния библиотечен фонд, съобразно нашите потребности и интереси и ще бъде създаден като неформална уютна читателска среда „кът за четене“.
Какво е предназначението на библиотеката и защо трябва да четем книги? Защото:
Книгата има много празници – Международният ден на детската книга, който се отбелязва на 2 април в целия свят и съвпада с рождения ден на датския писател Ханс Кристиан Андерсен, създал едни най-популярните приказки на всички времена. На 23 април пък честваме Деня на книгата и авторското право.
По този повод се замислихме защо четенето на книги е толкова важно за един човек по време на целия му живот,
Можем да сме сигурни, че сме направили първата стъпка към възпитанието на любов към книгите с днешния прекрасен повод - представянето на излязлата от печат нова книга на автора г-жа Геновева Диманова със заглавие „Приумиците на съдбата”.
Геновева Диманова е родена през 1962 г. в Провадия. В Тополовград идва двадесет години по-късно заедно с родителите си по 22 ПМС /За районите на Странджа и Сакар/. Автор е на пет поетични книги „Безсъници“, „Изповед във храма“, „Рисувам с устни“, „Завръщане“, „Любов на жена“ и „Приказка за доброто“ - първата ѝ книга за деца. Има много отличия от различни конкурси и поетични прояви. Председател е на Литературния клуб „Илко Карайчев“ към читалището в Тополовград.
Днес г-жа Геновева Диманова ще ни подари един прекрасен спектакъл, чрез който ще ни срещне с героите от нейната новела „Приумиците на съдбата“. Спектакъл, в който се преплитат редица човешки взаимоотношения.
„Съдба” е дума, която решава целия ни живот. Съдбата е нещо, което никой не може да предвиди и предотврати.
Както е казала г-жа Диманова в книгата си: „Животът е сложен и интересен. Всеки миг има различен вкус – на ягода, на банан, понякога и на аптека. Нищо не е случайно. Губиш нещо или някого, а на пътя си намираш нещо друго.”